Да си кажем "Леки пости" или как помня аз този ден с моето семейство.

Утре - 26 февруари е един от най- очакваните празници в началото на пролетта - Сирни заговезни. В различните краища на България е известен още като Сирница, Прошка, Поклади и др. Денят е винаги в неделя - седем седмици преди Великден.

На този ден си взимаме прошка- по-млади от по- стари. През неделята се изпълняват и много обреди и обичаи за плодородие, наричане, берекет.

В различните краища на България , този ден се отбелязва по различен начин, ще Ви разкажа, как го отбелязвахме ние.

Помня този ден в китното село Христо Даново (ако не сте били отидете - девствена природа, в полите на балкана, близо е до Сопот и Карлово).
Събираха се стари и млади на площада - имаше песни и танци, кукери звънтяха живо с тежките си звънци - беше магично. Балканът подхващаше ехото и все едно довършваше този таен ритуал - гонят злите духове - казваше баба!
А вечерта се палеше огромен огън - "купа" , нямаше къща, която да не се включи в изграждането на купата.Голям огън беше вечерта , събираха се около него всички, танцуваха и сякаш се молеха за плодородие, по- безстрашните прескачаха огъня, когато височината му вече позволяваше. Завъртахме над главата си "урбалки"( като горяща факла , но с подвижен горящ край ) , за да бягат зли сили, болести и гущери далеч от хората.

Миришеше на пролет. На трапезата се слага баница със сирене, питка, яйца. На конец се завързва и се завърта надясно парче халва ( в някои краища сирене, яйце , въглен..)- който го хване само с устни, ще бъде късметлия. Варените яйца заемат важно място на трапезата, по- възрастните ги подават на по- младите, те от своя страна вземайки яйцето им целуват ръка . Разменят си "Леки пости" и грешките са простени! Прошката е важно нещо, носи облекчение, дава крила и сила!

"Да се прощава е Божествено!" Тогава ние, имаме Божествен празник! Бъдете простени и пращавайте , българи, не само утре , но и всеки следващ ден!

Яна Георгиева